С огромн наслада отворих "моят blog.bg" и открих, че едни от любимите ми творци са се завърнали със сила и прекрасно писане, вдъхнових се. Вие приятели ме вдъхновявате със писането си, коментарите и критиките. Толкова хубав стана денят ми. Благодаря!

Как гонят сенките в ноща,

колко е красив сънят ни чуден

и как крие се в мъгла града,

в тъмнина омагьосан и изгубен.

Как чудно ми изглеждаш ти,

огрян леко, нежно от луната.

Как тихо, тихо твоето тяло спи –

чудно ни събра съдбата.

И как сме уморени от любов,

но доволни ит огнената страст

и за нас живота не е тъй суров

щом имаме взаимна власт.

Колко е прекрастна тая нощ,

надвила този град бетонен

и колко непонятна е оная мощ,

която запали огъня огромен!


Подарък за всички, които се почувстват вдъхновени днес! Много усмивки!!!